4 feb 2014, 0:02

Треска

  Poesía
853 0 0

Да горя - 

да горя в най-синия пламък в живота ми,

да горя неистово,

да дишам от пламъци пушека и

жарта

в дробовете ми

да изгаря - 

да пари под пръстите на краката ми

забравено въгленче,

да ме гони до края на света и 

обратно - 

да сънувам в облаци 

още пламъци -

нелогични,

против всякаква

разумна обосновка - 

да не спирам - 

задъхана,

потна,

с издрани колене и длани,

чорлава,

с кръгове под очите,

кал под ноктите

изпочупени

и

кръв;

а да тичам

боса

с разранени стъпала,

до ръба на човешките възможности и после

да полетя - 

на крилете на вятъра,

сестра на птиците, които

да ми подарят пера,

но не да се нося като орел във висините

а като колибри

изтощително да пляскам с криле, докато

перата се отронят от ръцете ми, 

и после в калта - 

Богинята майка - 

да заровя ръце до лактите

от болка и после още да тичам,

да тичам,

да тичам - 

не искам дом и топло гнездо, а

ВЯТЪР

и огън под краката ми

и пети, изгорели до черно,

напукани,

груби,

да ме пари,

да тичам,

да тичам, 

да тичам,

докато се науча да

летя

в пламъка

трескава,

неистова,

истинска колкото мога.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...