20.06.2014 г., 23:45

Трескав сън

533 0 2

Сам съм и не съм. Приижда вечер,

а не мога да се утеша!

Знам ли накъде да тръгна? Вече

сам не мога нищо да реша.

 

Плиска се кръвта ми като луда

в бента на студената ми гръд.

Как да ù река, че е заблуда

дивата ù ярост този път?

 

Виното дори сега не може

силата си да ми предаде!

А сънят е просто невъзможен

в този час! Така че - накъде?

 

Май че няма изход? Е - тогава,

сбогом, път! Здравейте, небеса!

В мъката си сам се потопявам,

без да вярвам вече в чудеса!

 

Утре, като съмне, ако още

дишам, значи всичко е наред.

Не за първи път умирам нощем,

а в зори възкръсвам! Кой поет

 

е умирал само по веднъж?

Сам съм и не съм. Приижда ден,

страшен като болката на мъж,

от самия себе си ранен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...