20.06.2014 г., 23:45 ч.

Трескав сън 

  Поезия
324 0 2

Сам съм и не съм. Приижда вечер,

а не мога да се утеша!

Знам ли накъде да тръгна? Вече

сам не мога нищо да реша.

 

Плиска се кръвта ми като луда

в бента на студената ми гръд.

Как да ù река, че е заблуда

дивата ù ярост този път?

 

Виното дори сега не може

силата си да ми предаде!

А сънят е просто невъзможен

в този час! Така че - накъде?

 

Май че няма изход? Е - тогава,

сбогом, път! Здравейте, небеса!

В мъката си сам се потопявам,

без да вярвам вече в чудеса!

 

Утре, като съмне, ако още

дишам, значи всичко е наред.

Не за първи път умирам нощем,

а в зори възкръсвам! Кой поет

 

е умирал само по веднъж?

Сам съм и не съм. Приижда ден,

страшен като болката на мъж,

от самия себе си ранен.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??