Трескав сън
Сам съм и не съм. Приижда вечер,
а не мога да се утеша!
Знам ли накъде да тръгна? Вече
сам не мога нищо да реша.
Плиска се кръвта ми като луда
в бента на студената ми гръд.
Как да ù река, че е заблуда
дивата ù ярост този път?
Виното дори сега не може
силата си да ми предаде!
А сънят е просто невъзможен
в този час! Така че - накъде?
Май че няма изход? Е - тогава,
сбогом, път! Здравейте, небеса!
В мъката си сам се потопявам,
без да вярвам вече в чудеса!
Утре, като съмне, ако още
дишам, значи всичко е наред.
Не за първи път умирам нощем,
а в зори възкръсвам! Кой поет
е умирал само по веднъж?
Сам съм и не съм. Приижда ден,
страшен като болката на мъж,
от самия себе си ранен.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
