Лъчиста длан протяга слънцето
към гладкото чело на дъщеря ми.
Изведох я на двора, но опари
галещата длан и тя се дръпна.
Уста прохладна облакът подложи
да я целуне благо с дъжд
и се разсъска отведнъж, както когато
по печката с дърва покапах плач.
Но не оттам, о Боже, не отттам
мехури имам върху двете длани,
във пристъпа, с които се подпрях,
а от челото загубено на дъщеря ми.