трескаво

15 авг. 2007 г., 22:17

Поэзия

588 0 1

Лъчиста длан протяга слънцето
към гладкото чело на дъщеря ми.

Изведох я на двора, но опари
галещата длан и тя се дръпна.

Уста прохладна облакът подложи
да я целуне благо с дъжд

и се разсъска отведнъж, както когато
по печката с дърва покапах плач.

Но не оттам, о Боже, не отттам
мехури имам върху двете длани,

във пристъпа, с които се подпрях,
а от челото загубено на дъщеря ми.