13.08.2008 г., 7:36

Третият шанс - право в гроба!

1.1K 0 1
Дадох ти -
първи,
втори,
трети
шанс!

Дадох си -
болка,
омраза,
сила
и печал...

Сега съм,
човекът, чието име стои на гардероба...
Влюбен съм,
но едва ли фигурирам дори в хладилника,
който пълниш с отрова.

Взе си -
първи,
втори,
трети
шанс!

Дадох ти -
любов,
любов,
любов
и любов!

Чаках да се обадиш...?
Да си спомниш номера на телефона,
но часовникът си тик-така,
тик-така,
тик-така-ше...

И май
само аз страдах?
Май само аз
проплаках над снимката ти,
а часовникът тик-так,
тик-так,
тик-так-аше...

Така...
мъдро,
дълбоко,
тик-так
и тик-так!

Първи,
втори,
трети
шанс!

Върви по дяволите с тази змийска отрова,
третия шанс го очаквай право в гроба!







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лефтерчо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Завършекът си го бива
    Май е трябвало още от 1-вия шанс да я изправиш да мре... макар че нямаше да има завършен вид стихотворението

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...