Трева
Невъзпитана и жалка -
трева в буйната гора,
толкова съм малка,
че се врекох- да мълча.
Беше време, имах си листа.
Нещо се обърка.
Почвата се поболя.
Всичко пожълтя.
Изхвърлих всички семена.
Нямам никакво време,
само, колкото да Ви чета.
Мълчанието има си цена.
Оказа се,
че гората не може без трева.
Обичам всички Ви!
Невъзпитано ще се извиня!
Не исках никого да нараня!
Просто съм една трева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
