Тревожно време
Свещта догаря ще изчезне светлината!
А лепкавият мрак се спуска,
протяга пръсти - заплита сръчно
отровната си мрежа...в капан сме!
Всички сме в капан...!
Оплетени в невидими вериги!
А гневът е силен...!
Кога ли ще избухне?
С викът тревожен в тревожното
ни време за да разкъса окови те
във нас самите...
А зората се прокрадва в мрака
и разтваря с трепет розовите
листенца на надеждата...
И оставя отпечатък във небето
в небесно синьо, розово и златно!
А първите лъчи на слънцето
докосват с любовта си
за да стоплят премръзналите
ни души жадни за обич...
Сега е светло! Много светло!
И толкова ясно се вижда,
паяжината вплетена в небето.
Как отронва капчици отровни.
Как падат и разрушават
човешките устой...
А времето не спира и толкова
бързо отминава - а вятърът
свободен - веригите разплита.
Окови те отключва - отключва сетивата!
Да...светът е вълшебен...
и ни пази в черупката на орех!
И няма нищо,че пътят е трънлив...
Поети трябва да се раждат!
За да бъдат онзи вик не чут
и да разпиляват цветовете...
Небесно синьо е последният
ми щрих, защото вечен мир
ще има на земята и смело
ще вървим напред...
На листа бял пред мен
дописвам поредната поема...
кодирана и толкова позната...!
За викът тревожен -
в тревожното ни време...!
15.01.2022г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
