Трилионите електричество - магията любов
В полунощ отново нетът
капризи проявява.
Две очи светят,
сигнал не подават.
Нощта преваля,
вън буря вилнее,
клони в стъклата пищят.
Гръм проряза тишината.
Богиня се моли тихо
и шепотът стене.
Душата и млада
съмнения раздират
и на нощната клада
урагани я разстилат.
Трилиони електричество
вилнеят над земята,
сляли в едно
пъкъл и рай.
Демонът разпалва
жив огън... в камина,
на колене, свел поглед...
докосва богинята
с целувка копринена.
Симфония в бяло,
алегро... виваче,
душата замряла
цигулките... плачат...
Под скалата наръфана
мокро лястовиче
с крило пречупено.
Преградите се стапят,
залага Богинята...
под ехидния поглед
на крупието - живот,
на сила в магията
и усуква нежност с любов.
Пред огъня в камината
с лице на ангел,
спи кротко демонът
и играят сенките
по коси разпилени.
Звезден миг е
под небето беззвездно.
Буен огън гори в камината,
в сърцето на демона
мъждука свещица.
Завръща се тихо, на пръсти,
душата му скитница.
Чувства таени...
яростно разтърсват
тази малка вселена.
...
05 юни 2008 г.
Италия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
