4.05.2008 г., 12:03

Трохичката

1.1K 0 11
 

                 “Ех, слава поетическа,
                   ти, пуста-опустяла –
                   горчива е трохичката,
                   що и на мен си дала”  

                                 Георги Константинов

 

Ех, слава поетическа,
ти, пуста-опустяла,
огромна е трохичката,
що и на мен си дала...

Аз трудно пиша стихове –
затуй изглеждат лесни;
игриви и усмихнати,
та стават и за песни...

Обаче под лъжичката
ме бодва, щом усетя
как неразумно щедра си
към някои поети:

трохи – на мен, тям – пиене...
Но ние пак сме дружни!
Наздраве за трохичката –
тя за мезе послужи!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точен стих - както обикновено!
    Ама, Сашо, то скромността е хубаво нещо, ама "трохичка"!?
    Барем коматче си завлякъл!
    Поздрави!
  • Какво мога да кажа, за такъв невероятен стих?
    Толкова много живот и философия събрани в няколко реда, а придизвикват сълзи...?!
    Ех, Александър...!!!!!!!!!!!
  • Поздравления и от мен за трохичката.
    Големите неща се крият в нещо малко.
    Поздрав, Александър.
  • тюркоаз (Мариола Томова) 4-05-2008г. 16:36
    Специален поздрав и от мен, носиш радост!!!

    Не знам, дано си даваш сметка - вероятно да - какво значи за всеки човек да му кажат това. Благодаря ти.
  • Специален поздрав и от мен, носиш радост!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...