4 мая 2008 г., 12:03

Трохичката

1.1K 0 11
 

                 “Ех, слава поетическа,
                   ти, пуста-опустяла –
                   горчива е трохичката,
                   що и на мен си дала”  

                                 Георги Константинов

 

Ех, слава поетическа,
ти, пуста-опустяла,
огромна е трохичката,
що и на мен си дала...

Аз трудно пиша стихове –
затуй изглеждат лесни;
игриви и усмихнати,
та стават и за песни...

Обаче под лъжичката
ме бодва, щом усетя
как неразумно щедра си
към някои поети:

трохи – на мен, тям – пиене...
Но ние пак сме дружни!
Наздраве за трохичката –
тя за мезе послужи!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точен стих - както обикновено!
    Ама, Сашо, то скромността е хубаво нещо, ама "трохичка"!?
    Барем коматче си завлякъл!
    Поздрави!
  • Какво мога да кажа, за такъв невероятен стих?
    Толкова много живот и философия събрани в няколко реда, а придизвикват сълзи...?!
    Ех, Александър...!!!!!!!!!!!
  • Поздравления и от мен за трохичката.
    Големите неща се крият в нещо малко.
    Поздрав, Александър.
  • тюркоаз (Мариола Томова) 4-05-2008г. 16:36
    Специален поздрав и от мен, носиш радост!!!

    Не знам, дано си даваш сметка - вероятно да - какво значи за всеки човек да му кажат това. Благодаря ти.
  • Специален поздрав и от мен, носиш радост!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...