3.09.2005 г., 19:20

Тропическа мистерия(Cefules&JoannaVas)

1.2K 0 1
Корона си в короните дървесни
и топлинка си
в птичето крило,
присвила полъха на южни аромати,
тропическа екзотика
на кадифе
разтворено под палмовите клони,
подобно люлка,
нарово дихание
на пламналите в утрото усмивки...

И сок потичащ по корите,
по твърдите зърна на същността
набъбнала дълбоко в кът потаен
на девствена тропическа гора,
си ти,
безумна си възбуда,
природна съкровена голота,
полуда си, реално чудо
във твоите дебри се изгубвам
и топя,
топя и разума си,
воля
и житейска роля,
топя и дрехи рамене,
топя ръце, нозе
гръдта си
приливам се във твоите духове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това загрява въображението наистина до разтапяне. Чудесни сте!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...