3.09.2005 г., 19:20

Тропическа мистерия(Cefules&JoannaVas)

1.2K 0 1
Корона си в короните дървесни
и топлинка си
в птичето крило,
присвила полъха на южни аромати,
тропическа екзотика
на кадифе
разтворено под палмовите клони,
подобно люлка,
нарово дихание
на пламналите в утрото усмивки...

И сок потичащ по корите,
по твърдите зърна на същността
набъбнала дълбоко в кът потаен
на девствена тропическа гора,
си ти,
безумна си възбуда,
природна съкровена голота,
полуда си, реално чудо
във твоите дебри се изгубвам
и топя,
топя и разума си,
воля
и житейска роля,
топя и дрехи рамене,
топя ръце, нозе
гръдта си
приливам се във твоите духове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това загрява въображението наистина до разтапяне. Чудесни сте!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...