Sep 3, 2005, 7:20 PM

Тропическа мистерия(Cefules&JoannaVas)

  Poetry
1.2K 0 1
Корона си в короните дървесни
и топлинка си
в птичето крило,
присвила полъха на южни аромати,
тропическа екзотика
на кадифе
разтворено под палмовите клони,
подобно люлка,
нарово дихание
на пламналите в утрото усмивки...

И сок потичащ по корите,
по твърдите зърна на същността
набъбнала дълбоко в кът потаен
на девствена тропическа гора,
си ти,
безумна си възбуда,
природна съкровена голота,
полуда си, реално чудо
във твоите дебри се изгубвам
и топя,
топя и разума си,
воля
и житейска роля,
топя и дрехи рамене,
топя ръце, нозе
гръдта си
приливам се във твоите духове...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това загрява въображението наистина до разтапяне. Чудесни сте!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....