Троя
Обвита цяла
в тъмните одежди
на нощта
и във усмивки
луната днес
се спуска по вълните
на това море,
което бие със червени
водорасли
своя бряг.
Вали отново
този ситен,
непрестанен
дъжд.
На птиците тежат
крилете -
не могат да политнат
от руините
на мъртъв град.
Там днес стени напукани
пулсират
от слънчевите мрежи
и не пристъпят гордо
белите коне на Рез.
Троя падна!
Главата се привежда
във калта,
когато туй желаят
боговете древни.
А те желаят слава -
златото ще го подхвърлят
на слепците.
И кръв - най-здравия
олтар.
Ябълката е като луната -
ще я скрият до следващата
Троя.
Сега - пирувайте!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Пангелов Всички права запазени
