Троя
Ето, виж ме! Онази жена,
за която войните се палят,
а ме криеш зад стотна врата.
Две са думите, дето отварят...
Ти не беше ли всъщност мъжкар?
За какво са ти моите устни?
Призови ме със сетна лъжа!
Нямаш нужда от чар, ни от пръстен!
Зад вратата се учех на смърт.
Любовта търпеливо дресирах.
От умора крилатият път
вече само на длан се побира.
Хайде, бързо да свършим! Викни!
Ако искаш свирни, с пръст изщракай!
Келнер, моля! Две мъртви луни!
Втора маса поръчката чака!
Зад оная удобна врата
вече няма очи като кестен.
За война ти е нужна жена.
С теб си плащам за Троя. Без ресто.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
