Mar 12, 2009, 3:58 PM

Троя

  Poetry » Love
1.2K 0 22

Ето, виж ме! Онази жена,

за която войните се палят,

а ме криеш зад стотна врата.

Две са думите, дето отварят...

 

Ти не беше ли всъщност мъжкар?

За какво са ти моите устни?

Призови ме със сетна лъжа!

Нямаш нужда от чар, ни от пръстен!

 

Зад вратата се учех на смърт.

Любовта търпеливо дресирах.

От умора крилатият път

вече само на длан се побира.

 

Хайде, бързо да свършим! Викни!

Ако искаш свирни, с пръст изщракай!

Келнер, моля! Две мъртви луни!

Втора маса поръчката чака!

 

Зад оная удобна врата

вече няма очи като кестен.

За война ти е нужна жена.

С теб си плащам за Троя. Без ресто.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Провокативно! Вдъхновяващо! Завладяващо! По-мъжки написано, звучи като юмрук по масата! А бе не си падам по мъжки момичета, но определено си падам по голямата поезия. Благодаря ти!

  • Ама и стих! Страхотен!
    Класика и класа си!!!
    Прегръдки!* Без ресто!
  • Изненадан съм от строежа на този стих. И не толкова като изпълнение, а по-скоро като...как да се изразя, прилича на Багряна! Определено се харесва.
  • изпълнението леко мий хромо във втори куплет.
    иначе - с Човека!
    ...трепач - "втора маса" - втора жена,втори дом, втора обич, втори живот....а, бе - второ място.

  • Хубав класически стих.
    Поздрави.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...