11.09.2008 г., 13:47

Трудна за обичане

1.4K 0 10
 

Изболелите ми дни

са най-силен

коз за преиграване.

Подстригани,

в черта,

мечтите

наново ще израснат.

Полираните стъпки

в бившите очи

заливаме с очакване.

Подритваме

усещанията

в мигове.

В ръцете

топлим

неизказаност.

Търси ме...

Аз съм!

Познатата ти Непозната.

Половин от Всичко.

Остатъчност

до пълното достатъчно.

Предизгревна.

Непримирима.

Истина.

Аз съм...

За теб ли?!

За теб  съм разрез.

И трудна за обичане.

(все още)

Сърцата са подписани.

Поискахме... и бяхме.

Последствие.

Причинни.

Облечени

в  измачканите силуети.

В Признания. Моментни.

И сме...

Сега е никога. Без утре.

А утре...

Въпросни

в откровения пресричани.

Условни до доказване.

Търси ме. Аз съм.

За мен ли...

Все още трудна за обичане.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Киара, за мене ти си най-добрият писател в този сайт!Поклон от мен!
  • Прекрасно е, Киара !!!
  • Благодаря!
  • Благодаря,че ме четете.
    За думите и усещането...
  • Чета те със сърцето си!
    А ето и моето...
    "От неизказаност
    са натежали дланите.
    Аз Непознатата Позната
    на лъчите.
    Пак изгрявам
    в дълбокото на твоя изгрев.
    И се разливам
    пурпурна
    по парещият дъх
    в очите ти.
    Четеш ме с устни
    до премала
    с задъханост
    в сърцето си.
    Сега и днес.
    Без утре и без вчера.
    Не ме търси!
    Във теб съм.
    И толкова съм лесна
    за обичане."

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...