трудни дни
Все по-тежки и по-трудни,
минават дните - ден след ден.
Сърцето от мъка натежава,
лицето от сълзи старей.
Истината от мрак изплува,
бавно и незнайно как,
в душата тягостно се спира,
а в мозъкът дълбай, дълбай...
Не знам кога ще свикна с тази мисъл,
че с нас завинаги си разделен
и няма повече на прага да застанеш,
ще трябва, без теб да се живей!
Друг живот и друго време, трябва да дочакам,
отново да се срещнем, сине мой,
да продължим пътят си нататък,
от там, където бяхме принудени да спрем.
Да мога да ти кажа туй, което,
не ми позволиха в тоз живот,
че ти си за мене всичко
и безумно те обичам аз!!
минават дните - ден след ден.
Сърцето от мъка натежава,
лицето от сълзи старей.
Истината от мрак изплува,
бавно и незнайно как,
в душата тягостно се спира,
а в мозъкът дълбай, дълбай...
Не знам кога ще свикна с тази мисъл,
че с нас завинаги си разделен
и няма повече на прага да застанеш,
ще трябва, без теб да се живей!
Друг живот и друго време, трябва да дочакам,
отново да се срещнем, сине мой,
да продължим пътят си нататък,
от там, където бяхме принудени да спрем.
Да мога да ти кажа туй, което,
не ми позволиха в тоз живот,
че ти си за мене всичко
и безумно те обичам аз!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Узунова Всички права запазени
