9.10.2007 г., 15:47

Трудно е да обичаш

861 0 2
В студената нощ
мисля аз за теб,
мисля как ще дойдеш,
ще ме докоснеш с ръце
и ще стоплиш моето сърце.
Би било приятно,
но това са само мечти,
едва ли ще стане,
от тази мисъл боли!
Любовта ми е силна,
но болката голяма
убива я бавно
и от нея не остава.
Ако нараниш ме още малко,
любовта ми ще изчезне,
отново може да го чувствам,
но не това, което чувствам сега.
Ето, теб отново те няма,
чакам те, но не идваш,
обичам те, но не ми отвръщаш,
искам те, но не те получавам.
Всучко бавно изчезна,
ти бързо си отиде,
трудно те забравих,
получих и загубих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам, но аз лично го пречетох по-скоро като разказ, а не като поетическа творба. Идеите ти са много хубави, да не говорим за финала - адски е добър и сполучлив. Хареса ми: "трудно те забравих, получих и загубих". Пиши още!
  • Браво,добро е

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...