Oct 9, 2007, 3:47 PM

Трудно е да обичаш

  Poetry
863 0 2
В студената нощ
мисля аз за теб,
мисля как ще дойдеш,
ще ме докоснеш с ръце
и ще стоплиш моето сърце.
Би било приятно,
но това са само мечти,
едва ли ще стане,
от тази мисъл боли!
Любовта ми е силна,
но болката голяма
убива я бавно
и от нея не остава.
Ако нараниш ме още малко,
любовта ми ще изчезне,
отново може да го чувствам,
но не това, което чувствам сега.
Ето, теб отново те няма,
чакам те, но не идваш,
обичам те, но не ми отвръщаш,
искам те, но не те получавам.
Всучко бавно изчезна,
ти бързо си отиде,
трудно те забравих,
получих и загубих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам, но аз лично го пречетох по-скоро като разказ, а не като поетическа творба. Идеите ти са много хубави, да не говорим за финала - адски е добър и сполучлив. Хареса ми: "трудно те забравих, получих и загубих". Пиши още!
  • Браво,добро е

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...