Остани още ден, след това върви,
но преди да тръгнеш, ме прегърни.
Искам прегръдка, дори за последно,
а след това ако искаш, изчезни безследно.
Трудно ще ми е, знам
всяка вечер да си лягам сам.
Трудно ще те забравя,
но искам щастлива да те направя.
Готов съм на всичко за това,
дори бих погребал любовта.
Стига ми ти да си добре,
рано или късно онова чувство ще умре.
Трудно е, така ще и занапред
Ще умра, ако не бъда до теб.
Спомени на пепел – да, ние сме това.
Върви по пътя си, ти не си сама.
© Кристиян Иванов Всички права запазени