8.07.2006 г., 14:58

Трябва !

959 0 17
- Трябва да бъдеш усмихнат!
Трябва да бъда.
Трябва вените да се пукат докрай,
да пулсира главата,
да боли тялото, трябва!
Трябва децата да са в черно облечени
и морският пясък невидим да стане .
Трябва жалкото куче да бъде убито, -
трябва винаги да е синьо небето.
Трябва!
Трябва хората да умират,
да бъдат заривани в масови гробища,
да бъдат заривани живи,
с душите си!
Но трябва да има и хора,
които да плачат за тях!
Трябва!
Трябва живите хора,
те Трябва да имитират
имитиращите щастливци!
Трябва!
Трябва да просиш грубо!
Трябва с лакти да блъскаш!
Трябва мръсно да искаш,
да си гладко избръснат!
Трябва!
Трябва да гледаш в екрана,
Непрекъснато, ако може!
Но трябва да може,
защото Трябва и толкоз!
Трябва забрана на книгите!
Трябва да се влачат поетите, -
да ги убием с отрова ...
Бавната смърт е от полза!
Записвай си! Трябва!
Трябват повече багери, -
от жълтите, страшните!
Навсякъде багери искам!
Багери трябват!
Нека ровят,
нека убиват червеи!
Нека пръстта разбере,
че ние не си правим шеги!
Че кажем ли “Трябва”,
значи трябва!
Да го чуе ядрото на тази планета!
Защото Ядрото сме ние!
Вече сме Ние!!!
Всяка клетка да чуе,
че Трябва!
Всяка клетка във клетка!
Всеки спомен в земята!
Всяка вяра далече, -
с ритник към небето!
И така Трябва!
Телевизори трябват!
Трябва да виждат,
че ние сме тук!
Че Че не е ничий вожд, -
ничий герой!
- Свободен си,тръгвай! И да бъдеш усмихнат!
- Трябва да бъда.
- Да! Трябва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...