Jul 8, 2006, 2:58 PM

Трябва !

  Poetry
953 0 17
- Трябва да бъдеш усмихнат!
Трябва да бъда.
Трябва вените да се пукат докрай,
да пулсира главата,
да боли тялото, трябва!
Трябва децата да са в черно облечени
и морският пясък невидим да стане .
Трябва жалкото куче да бъде убито, -
трябва винаги да е синьо небето.
Трябва!
Трябва хората да умират,
да бъдат заривани в масови гробища,
да бъдат заривани живи,
с душите си!
Но трябва да има и хора,
които да плачат за тях!
Трябва!
Трябва живите хора,
те Трябва да имитират
имитиращите щастливци!
Трябва!
Трябва да просиш грубо!
Трябва с лакти да блъскаш!
Трябва мръсно да искаш,
да си гладко избръснат!
Трябва!
Трябва да гледаш в екрана,
Непрекъснато, ако може!
Но трябва да може,
защото Трябва и толкоз!
Трябва забрана на книгите!
Трябва да се влачат поетите, -
да ги убием с отрова ...
Бавната смърт е от полза!
Записвай си! Трябва!
Трябват повече багери, -
от жълтите, страшните!
Навсякъде багери искам!
Багери трябват!
Нека ровят,
нека убиват червеи!
Нека пръстта разбере,
че ние не си правим шеги!
Че кажем ли “Трябва”,
значи трябва!
Да го чуе ядрото на тази планета!
Защото Ядрото сме ние!
Вече сме Ние!!!
Всяка клетка да чуе,
че Трябва!
Всяка клетка във клетка!
Всеки спомен в земята!
Всяка вяра далече, -
с ритник към небето!
И така Трябва!
Телевизори трябват!
Трябва да виждат,
че ние сме тук!
Че Че не е ничий вожд, -
ничий герой!
- Свободен си,тръгвай! И да бъдеш усмихнат!
- Трябва да бъда.
- Да! Трябва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...