Да, трябва ли и друго да очаквам?
Ти разби оковите.
Ти поведе робите.
Ти запали огъня
в нашите сърца.
Още пазим спомена.
Сълзите още рониме.
Щом си ти прогонена
от нашите сърца...

Да, очаквам любовта да се завърне
след твоето неочаквано появяваме,
ти вдигна бунт срещу страха!
Сега силата ти ще се обърне,
като луната там на свечеряване
и ще ни заслепи със светлина.

Да, очаквам любовта да се завърне -
не съм загубил светлата надежда,
едната, която се ражда вътре в мен.
Сега идва някоя да ме прегърне
и всеки път тайно се поглеждам,
дано да се намеря променен.

Трябва ли и друго да очаквам?
Знам, преди си тръгна.
Сърцето ми изтръгна
и светлината заглъхна
в нашите очи.
Още те очаквам отново,
знам, когато си готова,
ще се превърнеш в нова
от нашите звезди...

Да, очаквам любовта да се завърне,
при мен никога не е умирала,
особено показана в твоето лице.
И пак, ако света ми преобърнеш
ще е, защото си се намирала,
дълбоко пазена вътре в моето сърце.