Трябва ми нощ, за да видя Луната.
Трябва ми ден, за да видя света,
в който познат - непознат те очаквах,
в който разбрах, че съм тръгнал към теб.
Трябва ми огън - да паля зората,
вечност и лудост, събрани в кръвта.
Трябва да спра да залъгвам Съдбата,
няма закон и канон в любовта.
Трябва ми късче дъга над полята,
топла трева и надежда една.
Нежност ми трябва, свещица във мрака,
дъх и целувка, стаени в мига.
Трябва ми вяра, човешка утеха,
обич и допир на длан, топлота...
Трябва ми птица - да пратя в небето,
мойта със твойта звезда да сбера.
© Владимир Йосифов Всички права запазени