Тръгна си....
Тръгна си.....отново.....
Какво да правя?
Да те гоня, да те моля,
да падам в краката ти....
Не и този път!
Достатъчно се унижавах,
достатъчно на пътя ти заставах!
Върви! Щастлив бъди!
За мен никога повече не мисли!
Едва сега разбирам,
че живеех в затвор,
в затвора на чуствата си.....
и защо?....
Защото ти беше всичко.
Теб бях поставила над всичко....
над приятелите, над семейството,
над щастието, над свободата,
над самата себе си!
Заблуда!
Всичко е било заблуда.
Стените на този затвор рухнаха...
в тежест им бяха лъжите ти..
И ето, че едва сега
съм свободна...
свободна от затвора,
в който сама се заключих
и ти подарих ключа....
Какво да правя?
Да те гоня, да те моля,
да падам в краката ти....
Не и този път!
Достатъчно се унижавах,
достатъчно на пътя ти заставах!
Върви! Щастлив бъди!
За мен никога повече не мисли!
Едва сега разбирам,
че живеех в затвор,
в затвора на чуствата си.....
и защо?....
Защото ти беше всичко.
Теб бях поставила над всичко....
над приятелите, над семейството,
над щастието, над свободата,
над самата себе си!
Заблуда!
Всичко е било заблуда.
Стените на този затвор рухнаха...
в тежест им бяха лъжите ти..
И ето, че едва сега
съм свободна...
свободна от затвора,
в който сама се заключих
и ти подарих ключа....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
