5.05.2007 г., 13:57 ч.
Тръгвам
539
0
0
След други гледаш пак,
пълнят се очите със сълзи,
но извъртам погледа си встрани
за да не видят те колко ме боли.
Взе ми душата,
а сърцето ми разби.
Не те ли боли?
Правя опит да те погледна,
без огън мислите ми да гори,
за спомени болезнени
и духове раздразнени.
Ти беше последната мечта за рая.
В мрак обви щастливите ни дни,
изпълнени с искрени мечти.
Вече не мога да мечтая.
Мъка силна ме обгръща,
в болни спомени ме връща.
Неизбежен този край дойде.
Всеки ден си спомням,
как тръгнах си от теб
и света стана по-студен от лед.
пълнят се очите със сълзи,
но извъртам погледа си встрани
за да не видят те колко ме боли.
Взе ми душата,
а сърцето ми разби.
Не те ли боли?
Правя опит да те погледна,
без огън мислите ми да гори,
за спомени болезнени
и духове раздразнени.
Ти беше последната мечта за рая.
В мрак обви щастливите ни дни,
изпълнени с искрени мечти.
Вече не мога да мечтая.
Мъка силна ме обгръща,
в болни спомени ме връща.
Неизбежен този край дойде.
Всеки ден си спомням,
как тръгнах си от теб
и света стана по-студен от лед.
© Гергана Алексиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
