Тръгвам
700
0
0
След други гледаш пак,
пълнят се очите със сълзи,
но извъртам погледа си встрани
за да не видят те колко ме боли.
Взе ми душата,
а сърцето ми разби.
Не те ли боли?
Правя опит да те погледна,
без огън мислите ми да гори,
за спомени болезнени
и духове раздразнени.
Ти беше последната мечта за рая.
В мрак обви щастливите ни дни,
изпълнени с искрени мечти.
Вече не мога да мечтая.
Мъка силна ме обгръща,
в болни спомени ме връща.
Неизбежен този край дойде.
Всеки ден си спомням,
как тръгнах си от теб
и света стана по-студен от лед.
пълнят се очите със сълзи,
но извъртам погледа си встрани
за да не видят те колко ме боли.
Взе ми душата,
а сърцето ми разби.
Не те ли боли?
Правя опит да те погледна,
без огън мислите ми да гори,
за спомени болезнени
и духове раздразнени.
Ти беше последната мечта за рая.
В мрак обви щастливите ни дни,
изпълнени с искрени мечти.
Вече не мога да мечтая.
Мъка силна ме обгръща,
в болни спомени ме връща.
Неизбежен този край дойде.
Всеки ден си спомням,
как тръгнах си от теб
и света стана по-студен от лед.
© Гергана Алексиева All rights reserved.
