Говори, говори, говори!
Със притворени в здрача очи
ще те слушам и тихо ще плача.
Няма за никой да пазя сълзи
и сама ще извикам палача.
"Твърде рано е", казваш ми "спри".
Нямам време за чуждата завист!
Няма да чакам да те заболи!
Отивам си, преди да съм станала навик...
© Надежда Кръстева Всички права запазени