Буден ли си? Знам, че спиш,

но аз съм длъжен да разкажа!

Съжалявам, че идвам чак сега.

Душата ми не иска да лудува,

натирена от моята тъга.

Недей заспива, стой...

скоро аз ще си отида.

Не знам дали е правилна игра

да говоря аз сега,

но - да, ще разкажа за света,

как го вижда моята душа.

Една жена - видяла тя света,

но не се завърнала в дома...

Вместо сърце,

носела червената от кръв кама;

да, тя била наистина сама,

но само през нощта вадела своята сестра.

Душата буйна, като кладенец дълбока,

но от жегата жестока,

не намерила посока...

скитала се денем,

скитала се нощем...

Истината за любовта

намерила в пръстта...

Живота пропиляла

за една мечта..

Да търси топлата ръка...

Накрая тя разбрала -

любовта е в малките неща...

Тръгвам си, за да остана...

спи, не се буди.

Искаш думата?

Вгледай се в нощта,

за да ме видиш през деня!