Трънливо ухание
За сок от горски малини
чувствам, че мисля, когато...
Мамят ме линии фини
и ми ухае на лято.
Отдавна с поглед те следя,
късам плодовете вкусни.
Опасна съм, но не вредя,
шепна ти с очи, не с устни.
Непознат си и е дръзко,
и ме гледаш там, където...
И далече си, и близко,
в смут е пак сърцето клето.
Ще те допусна, миг поне
и нищо няма да ме спре.
Но после ще ти кажа "Не!",
дори страстта да е море.
© Светла Асенова Всички права запазени