Тръпна пак да усетя уханието
на парфюма ти,
искам отново да почувствам
нежното докосване на дланите ти!
Тръпна в очакване отново
да ме прегърнеш
и радостта ми да върнеш!
Щом не си до мен,
сърцето ми стене за твоето лице,
за твоя образ, сега загубен!
Съществото ми милее
да те усеща отново!
За твоя полъх, като топъл бриз,
да ме обгръща и пак
към теб да ме връща!
Очаквам те,
както сухите камъчета
очакват да бъдат прегърнати от
мокрите ръце на океана!
Очаквам те с тръпката
на птичките пред излюпващите
им се рожби!
Както самотният фар очаква
завръщането на лутащия се кораб...
Както скалата очаква вълната,
за да я погуби...
© Ваня Янчева Всички права запазени