Едно приятелче любимо страдаше тия дни от разни болежки душевни и каза, че имал нужда от време да завърже възелчетата отново. Та ме бутна да му вържа тия стихчета... :)

Английски ластик, Брюкселска дантела, 
гоблен нощеска или друга букла бела,
плета и нижа на живота тоя шал,
конецът скъса ли се, малко ми е жал,
ама Мама ме научи възли да редя,
на плетката проклета, от обратната страна.

Първо тенекии връзвах, ама ми простиха,
После връзвах кънки, с вино идва стихът...
Срам ме е, немея, някак си търпя,
тая плетка крива, моя си е тя.
Ври кафето гъсто, сутринта е свежа,
вързана на фльонга, никой не поглеждам...

После връзки кухи почнах да завръзвам,
имена безименни във камерата мръзнат,
във конците спрях любовно да се вглеждам,
а и бримки чинно скришом да подреждам...
Но пък иска ми се някой с таз игла ушата,
да запримчи и конеца, и на автора главата...

Ще ми се да мога тоя шарен шал
да нанижа до ресните, плетен, разпилял,
цветовете на дъгата, и на утрото дъха,
портокаловия залез, и кашмира на нощта,
А не да връзвам само на живота двата края,
обърнатите възли галактики да очертаят...