19.09.2022 г., 17:48

Тук и сега

1K 1 5

Тук  морето до нас

е топло, гальовно, красиво.

Там навярно ще бъде

студено и сиво,

тягостна тъжна картина...

 

Сега онзи облак

е магия от златна коприна.

После навярно

ще изчезне

зад онази скала.

Или просто ще стане

жалко късче безлика мъгла.

 

Нашият свят

сияе от радост

с всички багри

на изящната майска дъга.

Уникалният чар на момента -

тук и сега.

Ала утре навярно

ще се смръщи сърдито небето.

Утре навярно

със злоба и ярост

ще бушува морето.

 

Днес мечтата ни тук е -

жива, светла, лъчиста,

грациозна емблема от злато.

Там навярно ще  рухне

в калта на житейското блато.

 

В твойта нежна ръка

сега ароматно ухае

красивата роза.

Ала утре ще вехне

в свят от грижи и проза.

 

Ето тук и сега,

игрив слънчев лъч

нежно ти гали лицето

но е само за кратко...

след секунди ще литне

без следа ще изчезне

далече някъде там -

в небитието.

 

Търсим шанса неспирно

и вечно се питаме:

‚Къде и кога?‘

Помисли! Нали виждаш -

нашето крехко,

но истинско щастие

е тук и сега!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....