19.09.2022 г., 17:48

Тук и сега

1K 1 5

Тук  морето до нас

е топло, гальовно, красиво.

Там навярно ще бъде

студено и сиво,

тягостна тъжна картина...

 

Сега онзи облак

е магия от златна коприна.

После навярно

ще изчезне

зад онази скала.

Или просто ще стане

жалко късче безлика мъгла.

 

Нашият свят

сияе от радост

с всички багри

на изящната майска дъга.

Уникалният чар на момента -

тук и сега.

Ала утре навярно

ще се смръщи сърдито небето.

Утре навярно

със злоба и ярост

ще бушува морето.

 

Днес мечтата ни тук е -

жива, светла, лъчиста,

грациозна емблема от злато.

Там навярно ще  рухне

в калта на житейското блато.

 

В твойта нежна ръка

сега ароматно ухае

красивата роза.

Ала утре ще вехне

в свят от грижи и проза.

 

Ето тук и сега,

игрив слънчев лъч

нежно ти гали лицето

но е само за кратко...

след секунди ще литне

без следа ще изчезне

далече някъде там -

в небитието.

 

Търсим шанса неспирно

и вечно се питаме:

‚Къде и кога?‘

Помисли! Нали виждаш -

нашето крехко,

но истинско щастие

е тук и сега!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...