Тук, на Небето...
ТУК, НА НЕБЕТО...
„Кой ви каза, че няма на света
истинска, вярна, вечна любов? ...“
Михаил Булгаков - „Майстора и Маргарита“
Защо всички ме лъгаха толкоз години:
„Любовта е нетрайна, дори невъзможна!“
В нея нямало райски градини,
на тази мисъл станах заложник...
Тя е до нас, но ние сме слепи,
в сърцата е вътре, а те са студени,
тя е в душите, но пак сме свирепи,
безчувствени и заблудени.
Хиляди пъти обходих света,
направо вървях, наляво залитах.
„Простете, къде да търся днес любовта“ –
умислен наоколо хората питах.
Хвърляха поглед, скрито под вежди,
„Младеж, тръгнал си в грешна посока “ –
с тези думи изтриваха всички надежди
и тръгвах отново по земята широка.
Мъглите разлиствах, мрака разсичах,
светлината таеше се в облаци сиви,
превърнах се в призрак и вече приличах,
на онези хищни птици грабливи.
Уморен и отчаян накрая се върнах,
а тя ме чакала тук, на Небето... Горката!
Познах я веднага и нежно прегърнах
и плахо на рая отворих вратата...
19.09.2015 г. Велин Ив. Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
