Твоето всевиждащо око
Господи,колко сме глупави!
Всички ние групово
себе си заблуждаваме,
че по-добри ставаме.
Сами си крием очите,
искаме да сме от "добрите",
да не би някой да разбере,
че нещо около нас не е добре.
Смеем се,ръкомахаме,приказваме,
едната си страна само показваме.
Приличаме на Луната
в тази игра тъй позната.
Достигаме до там,
че без никакъв срам
дори себе си лъжем.
Искаме всички да залъжем.
Дори сега се усещам,
че говоря в множествено число,
а в същност трябва едно-
чистосърдечно да си призная,
че аз съм това и накрая
да си отворя очите,
за да видя,че нищо от Теб не мога да скрия!
Ти виждаш това,което сама
не мога да видя.
Моля Те,дай да провидя
Твоята воля
и не само в неволя,
но винаги да Те търся,
за да мога от злото да се отърся.
Твоето око всевиждащо,милостиво
да е фар в живота ми,
щастливо
тогава
в ръцете Ти ще се оставя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
