Твои ли бяха... устните парещи...
Кажи ми... ти ли беше късното снощи...
до мене... толкова близо?...
Бяха ли... толкова силни и тръпнещи...
гърдите... под твоята риза?...
Твои ли бяха... ръцете вълшебни...
с моите сплетени... в чудно начало...
и ненаситни... и до болка нежни...
слели в едно... дух с дух, тяло със тяло?...
Твои ли бяха... устните парещи...
търсещи моите... чак до забрава?...
О, Господи... цяла изтръпвах...
сякаш докосвах... гореща жарава...
И очите ни... лудо се в мрака поглъщаха...
и едни в други... до болка се влюбваха...
А телата ни силни... красиви...
и те от любов... ума си загубваха...
Ако си сън... не искам да се будя...
Ако си миг... се слей със вечността...
Ако си истина... не си отивай...
С тебе красив е... и ярък света...
Събудих се... и разбрах на мига...
Аз съм сънувала...
А всичко беше... толкова истинско
и толкова... толкова хубаво...
© Вяра Енева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав и прекрасен стих,1вълнуващ със своето поетично звучене!
-
Дъха ми спря , а това стихотворение се сля с пулса ми.Браво!
-
Много хубаво стихотворение! И аз имам едно с близка до твоята идея
-
Чудесен стих! Развълнува ме...
-
Ако си миг... се слей със вечността...
Ако си истина... не си отивай...
Прекрасен миг! -
прекрасно...
-
Да ,хубав и копнежен стих-той беше ,ТОЙ-ДА!
И дано не е бил само сън, пожелавам ти го и НАЯВЕ! -
Хубав сън! Разправят че като се скриел на моминска пазвица се сбъдвал...Зем.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ей такова нещо искам да ми се случи и на мен!