Твои ли бяха... устните парещи...
Кажи ми... ти ли беше късното снощи...
до мене... толкова близо?...
Бяха ли... толкова силни и тръпнещи...
гърдите... под твоята риза?...
Твои ли бяха... ръцете вълшебни...
с моите сплетени... в чудно начало...
и ненаситни... и до болка нежни...
слели в едно... дух с дух, тяло със тяло?...
Твои ли бяха... устните парещи...
търсещи моите... чак до забрава?...
О, Господи... цяла изтръпвах...
сякаш докосвах... гореща жарава...
И очите ни... лудо се в мрака поглъщаха...
и едни в други... до болка се влюбваха...
А телата ни силни... красиви...
и те от любов... ума си загубваха...
Ако си сън... не искам да се будя...
Ако си миг... се слей със вечността...
Ако си истина... не си отивай...
С тебе красив е... и ярък света...
Събудих се... и разбрах на мига...
Аз съм сънувала...
А всичко беше... толкова истинско
и толкова... толкова хубаво...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Енева Всички права запазени
