Очите ти - най-страстното мастило
от злато и от Слънце по блестят.
Така си слаба, а сломяваш мойта сила
с магията на женския си свят...
По-крехка си от чаша от кристал,
когато във ръцете ми се виеш,
като русалка си в океан от чувства бял,
а мъжката ми мощ докрая пиеш...
И изморен на твоите гърди
полагам аз глава и тебе гледам.
Потъвам в твоите мастилени очи
и нови сили да те любя от тях вземам...
16.02.2019.
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени