Твоите очи
дори сред тези
призрачни мъгли,
се усмихни.
Надежда от слънчеви лъчи.
в очите си за теб ги пазих,
през всичките си дни,
в косите си за теб ги носих,
през бури, ветрове.
Затвори очи,
целувам те с очите си,
прегръщам със косите.
Усмихвам се!
А ти се смееш в шепите ми...
Щастлива съм, когато съм със теб!
Няма да те питам, щастлив ли си!
От щастие искрят, като лъчи очите ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени