Твоите очи
дори сред тези
призрачни мъгли,
се усмихни.
Надежда от слънчеви лъчи.
в очите си за теб ги пазих,
през всичките си дни,
в косите си за теб ги носих,
през бури, ветрове.
Затвори очи,
целувам те с очите си,
прегръщам със косите.
Усмихвам се!
А ти се смееш в шепите ми...
Щастлива съм, когато съм със теб!
Няма да те питам, щастлив ли си!
От щастие искрят, като лъчи очите ти!
© Евгения Тодорова All rights reserved.