15.07.2008 г., 9:43 ч.

Твоя съдба 

  Поезия
587 0 0

Отдавна зная аз, че за теб е тя любов

и нямам шанс да бъдеш мой!

И всеки ден се молех да те видя сам...

Да повярвам за миг, че ще видиш във мен любовта.

Още помня аз приказка древна, разказвана днес -

трети има ли - той излишен е!

Но накрая със тебе ще бъде само една.

А това съм аз - твоята съдба.

В нощта се будя с вик и със сълзи на очи.

Усещам как далечен си.

Цял живот ли ще бъда в твоя плен?

Остави ме поне във съня ми далече от теб!...

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??