Отдавна зная аз, че за теб е тя любов
и нямам шанс да бъдеш мой!
И всеки ден се молех да те видя сам...
Да повярвам за миг, че ще видиш във мен любовта.
Още помня аз приказка древна, разказвана днес -
трети има ли - той излишен е!
Но накрая със тебе ще бъде само една.
А това съм аз - твоята съдба.
В нощта се будя с вик и със сълзи на очи.
Усещам как далечен си.
Цял живот ли ще бъда в твоя плен?
Остави ме поне във съня ми далече от теб!...
© Гергана Георгиева Все права защищены