В красотата на зимата снежна,
тогава, когато ти си роден,
пропътувах безброй километри с надежда,
за да ти кажа "Честит рожден ден!"
Но тогава ти от света ме отрече.
Далече някъде от мен се скри.
На безкрайна тъга ме обрече
и аз се давех в океан от сълзи.
А градът наоколо бе побелял,
но в душата ми мрак и тъма.
Първият сняг току-що бе завалял,
но не се зарадвах на това.
Стоях унила на онази автогара.
Градът беше чужд, беше пуст.
Нервно палех цигара от цигара
и тъжно чаках моя автобус.
Светът се разпадна и всичко рухна,
а исках да празнуваш твоя празник с мен...
Свещичките от тортата внезапен вятър духна...
Завинаги ще помня този ден!
© Катерина Всички права запазени