В красотата на зимата снежна,

тогава, когато ти си роден,

пропътувах безброй километри с надежда,

за да ти кажа "Честит рожден ден!"

Но тогава ти от света ме отрече.

Далече някъде от мен се скри.

На безкрайна тъга ме обрече

и аз се давех в океан от сълзи.

А градът наоколо бе побелял,

но в душата ми мрак и тъма.

Първият сняг току-що бе завалял,

но не се зарадвах на това.

Стоях унила на онази автогара.

Градът беше чужд, беше пуст.

Нервно палех цигара от цигара

и тъжно чаках моя автобус.

Светът се разпадна и всичко рухна,

а исках да празнуваш твоя празник с мен...

Свещичките от тортата внезапен вятър духна...

Завинаги ще помня този ден!