evgeniagenka (Генка Богданова)
422 815
27.06.2010 г., 22:14 ч.

Твоят грях 

  Поезия » Любовна
563 0 5

Тя бе­ше би­с­т­ра­та, чи­с­та ре­ка,
ус­т­ре­ме­на към теб от­да­ле­ко.
Ти не­й­ни­я ус­т­рем във лед око­ва,
пре­вър­на я в бла­то под ти­ня­та ме­ка.
Тя бе раз­въл­ну­ва­на мла­да тре­ва,
ко­я­то те ка­не­ше в ску­та си ла­с­кав.
Ти ка­то бу­ен жре­бец връхле­тя,
стъ­п­ка тре­ва­та след кра­т­ка иг­ра
и  тръ­г­на не­хай­но след из­г­ре­ва бля­с­кав.
Тя бе сла­д­ко­пой­на­та пти­ч­ка,
свила гнездо под твой­та стре­ха,
ко­я­то ти пе­е­ше но­щем са­ми­ч­ка,
за да про­бу­ди у теб лю­бо­в­та.
Ти бе стре­ле­цът, кра­сив, но бе­зу­мен,
кой­то по­гу­би без жал пе­сен­та.
Сега жи­ве­еш с гре­ха си кур­шу­мен,
с оло­во­то те­ж­ко от­ля­во в гръ­д­та.

Тъ­жен си дне­с­ка и мъ­чи те жа­ж­да.
Ти­ши­на­та те стря­с­ка и бол­ка­та ра­ж­да.
Не ра­д­ва те пе­сен. Ни цве­т­ни по­с­те­ли
за тво­я­та есен Лю­бо­в­та ще раз­с­те­ли.
Тъм­нее ре­ка­та под тиня  пле­не­на.
За­м­лъ­к­на и пти­ца­та - смър­т­но ра­не­на.
Из­съ­х­на тре­ва­та с цве­тя­та във нея.
Са­мо­т­на ду­ша­та ти гре­ш­на ли­нее.

© Генка Богданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както виждам, ти продължаваш да цъфтиш и да пееш. А за греха има народна приказка:"Хубава мома род няма, черноок ерген грях няма".Може да се каже и обратно: "Черноок ерген род няма, хубава мома - грях няма".
    Поздрав и мисли повече за "От есенното слънце озарена".
  • Човек често унищожава това, което е край него /дори и красотата/... Хубав стих!
  • Поздрав и на вас, Плами, Ивон, Веселка!
  • Поздрав и от мен, Генка!!!
  • Много хубав стих!!!
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??