Твоят грях
Тя беше бистрата, чиста река,
устремена към теб отдалеко.
Ти нейния устрем във лед окова,
превърна я в блато под тинята мека.
Тя бе развълнувана млада трева,
която те канеше в скута си ласкав.
Ти като буен жребец връхлетя,
стъпка тревата след кратка игра
и тръгна нехайно след изгрева бляскав.
Тя бе сладкопойната птичка,
свила гнездо под твойта стреха,
която ти пееше нощем самичка,
за да пробуди у теб любовта.
Ти бе стрелецът, красив, но безумен,
който погуби без жал песента.
Сега живееш с греха си куршумен,
с оловото тежко отляво в гръдта.
Тъжен си днеска и мъчи те жажда.
Тишината те стряска и болката ражда.
Не радва те песен. Ни цветни постели
за твоята есен Любовта ще разстели.
Тъмнее реката под тиня пленена.
Замлъкна и птицата - смъртно ранена.
Изсъхна тревата с цветята във нея.
Самотна душата ти грешна линее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
