1.10.2008 г., 8:58

Твоят поет

631 0 7
Твоят поет

Рози алени и макове,
аз набрах за теб букет.
В нищо аз не съм еднакъв,
аз съм твоят млад поет!

Свеща жълта ще загасне,
ще се претвори в луна,
със корона златна ясна,
виж ме в друга светлина!

Като Цар или Вълшебник,
господаря на Морфей,
ще те изцеря безследно,
само с песни и с елей!

Без лекарства, без илачи,
ще танцувам с теб безкрай,
няма вече ти да плачеш,
тръгвай с твоя Менелай!

Как така... какво се случи?
Крил си някакъв секрет?
Няма нищо ново мила,
аз съм твоят стар поет!

3.10.2007 София
На Катя и други. Второто ми стихотворение.
(по "Мальчик Бред" на Марина Цветаева)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ми Ки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Маги, теб те разбирам...
    но Валка - ти, Ти защо?
    Ако я караме така - де ще му излезе края,
    и току виж, че... ще се срещнем трима... в Рая!
    Много голям поклон!
  • Хиляди сърдечни поздрави и прекрасен и усмихнат ден!!!
    Искам да имам твоя талант,патос и енергия до края си!
  • Милчо...
    поет си...нежен и слънчев...с обич...
  • И на теб,
    Красива Никол!
  • Уау!
    Мариола.
    Уау!
    Митко!
    Аз съм вашият млад поет!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...