Твоята чаша... и аз
Нощта със гарванови крила
прегърна в мен тъмнината.
Тлеещи въглени от камината
призрачно се изсмяха.
Доплува облак тъжен отвън,
погледна ме… и заплака.
Препълнена чашата вино стои,
уморила се вече да чака.
Луната приклекна, от нея отпи
и тъжно нагоре изплува…
във мене акорди от тишина
в мислите забушуваха.
Бутилка вино, маса, жена,
камина, изгаряща в мрака…
луната се скри… облакът плака…
а твоята чаша и аз… още чакаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Трифонова Всички права запазени
