Небето почернено гледам

след залез,

след сетния ден

за спомена чужд и последен,

погубен свят виждам зад мен.

Когато луната загасне,

звездата последна ще спи

и раната нека зарасне, когато небето заспи.

Едничка звездица в небето -

ще видиш ти мойта душа,

една песъчинка в морето,

което днес ще пресуша.

Да помня, не мога -

не зная

какво ли е споменът днес,

една любов гасне в безкрая,

една любов - минала вест.

Но нека намериш ти други,

в които си влюбена ти

любов - непрерастнала в обич -

е просто забрава, уви...

И днес ли не ме ти обичаш?

Във друг ще се влюбиш напред!

Но пак с любовта си ще свикнеш

и ще се превърнеш на лед!