14.11.2012 г., 9:45

Твоята мансарда

949 0 2

Твоята мансарда

 

Без листи нотни и пиано,

под вещите ръце на музикант,

мелодия е твоята мансарда.

И нашата любов.

 

Без молив, четки и палитра

рисува слънцето във ранна утрин

със златни пръски по стените

и нашите сърца.

 

Прозорчето ù малко, синеоко,

размахва плахо своите криле,

небето само е над него.

И нашата любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво да отговоря... ах, незная...
    Премигвам с пламанало лице.
    Благодаря ти за красивата омая,
    най - искрено и от сърце!
  • Хубаво!
    Обаче ( извиняй, че пак нещо не ми е ясно ) не би ли трябвало да е "прозорчето ТИ" защото в началото сякаш говориш на нея, а после все едно разказваш на някой друг

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...