28.05.2010 г., 22:40

Твоята Воля да бъде

970 0 3

Ако искаш да плача и страдам,

ще страдам.

Ако искаш във пропаст да падам,

ще падам.

Ако искаш от мен да летя,

ще прегърна Волята Ти,

ще се стремя,

ще се вслушам в шепота Ти,

ще се смиря,

ще приема избора Ти,

ще се опитам да го разбера.

Ще те слушам без слова, без обяснения,

ще приема Волята Ти с тихо смирение,

с мисълта, че не аз, а чрез мен

Ти страдаш и Ти всъщност скърбиш,

с мисълта, че чрез мен

Ти летиш и Ти се стремиш.

Та какво съм аз -

миг от Твоето вдъхновение.

Та коя съм аз -

аз съм Твоето отражение.

Нека в мен Твоят вечен зов да пребъде;

"Не моята воля, а Твоята,

Твоята Воля да бъде!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е интересно като стих и философия...
    Но все пак мисля ,че трябва по-силно да искаме и да не се примиряваме ,защото все пак ни е дадена свободна воля.А и не винаги можем да усетим и разберем коя е нашата воля и коя неговата...
    "Бог е любов" , а любовта е движение , сила и енергия...

    "Та какво съм аз -

    миг от Твоето вдъхновение.

    Та коя съм аз -

    аз съм Твоето отражение."

    И това е казано прекрасно ,но все пак си нещо много повече от това!!!
    Продължавай да пишеш!!!
    Поздрав!!!

    "
  • Благодаря, че прочете.
  • Много е интересно....

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...